Melancholia

I decided to choose the movie Melancholia for the topic of my new assignment for uni, as it is a visual work of art. The director Lars Von Trier have done brilliant job creating a simple tale about the complicated human nature by using beutiful and breathtaking  images.  The tale challenges the relationships under the most final surcumstances: newly discovered planet Melancholia collides with Earth.
Here is one poster that I found on tumblr and I think is absolutely beautiful.

Без теб не искам да се стъмва.

12 и 15, събота вечер. На вън вали тихо, а аз искам да вали силно, за да го чувам. Всички говорят за снега тази вечер, но ние си нямаме, а аз искам само дъжда да чувам. Светлините от улицата срещу прозореца ми и отвъд релсите винаги са ме вдъхновявали късно вечер.
Ще си представя, че не е вечер. Лежа на леглото и косата ми е още влажна. защото съм си взела душ.  Лежа на леглото със затворени очи и слънцето свети право в лицето ми и стига до лактите, разнасяйки топлината си по цялото ми тяло. Лежа на леглото и чувам стъпките на котето и тихото му мъркане. Всичко е спокойно и всичко е наред. Снегът в България се е стопил, а нашите не са имали по-успешни работни дни, усмихват се един на друг и вечерят заедно, а баба е работила цял ден в градината. Аз съм далеч от тях, но знам, че всичко е наред и спокойно се радвам на топлото слънце. Лежа на леглото и си мисля за теб. А да си мисля за теб е като да хапвам варени круши със захарен сироп и канела. Ти ще дойдеш и ще ме вземеш за уикенда. Аз ще се цупя, че караш много бързо, но после ще пуснат любимата ми песен по радиото и ще започна да пея а ти ще се усмихваш. После ще заспя на седалката, а ти ще прокараш пръсти през косата ми и отново ще се усмихнеш.
Ще ме хванеш за ръка.
Вече може да се стъмва...

Sugar & Pasta

Good morning to everyone, or to noone, or just to the one that secretly reads this! Good morning to everyone who reads this. It's 11:11 and I just ate some pasta with sugar from a plastic box. If anyone from my flatmates saw me doing it they would be looking at me if I was some weirdo. So I went out last night and I didn't have a single drink. And it was okay. I broke my legs from dancing and it was okay. Curiously I have a headache now and I can hear the blood rushing to my ears, as lf I was drinking.
It's a regular morning for the student halls in England. If I look up from my window I see grey clouds and It's deadly silent as it is a ghost town. But I don't really mind and I don't really care. My spotify playlist makes me sick. The playlist on my mp3 player makes me sick. That's why I'm listening to Antonio Vivaldy and i really hope he wasn't gay. Now I moved to eating  an apple and holing it in my right hand as if I was some well-know ancient Greek philosopher, while thinking about existential problems:
What is happyness? Does destiny really exist, or everything is just one huge, random quensidence? Is there such thing as eternal love? Should I get a tattoo? Is there such thing as love at first sight? Is the power of the thought really that powerful? Hm, do you think that God has special plans for me? "Bullshit!" you'll say. But it's not.
What I know for sure is that alience exist and that you are the one who gotta make things happen. I just know that the univerce has certain plans for us and we meet certain people for a reason. It's like a neverending potencial of experience and energy that we receive every day. Just like the education system at universities in England. They give you the information and sometimes They introduce you to the right people, but it's up to you to sit on your ass, work hard, do your best and just make things happen.

So I smile at you today, I smiled at you yesterday and I'll smile at you tomorrow. Just don't be a jerk and I'll keep smiling.

Ти не знаеш.

Ти не знаеш, но аз ти се усмихвам. И на зелените ти очи се усмихвам и на хвърчащата ти руса коса и на хубавите ти обувки. Усмихвам се на силния ти глас и на бялата ти кожа и на онова дивото, дивото в очите ти. Но най-много се усмихвам на пръстите ти- преплиташ ги в моите и аз съм твоя. За един миг, само за един. И нищо друго няма значение, всички са сенки, а музиката вече не я чуваме.
Ти сигурно не помниш. А аз се питам, не си ли просто плод на измъченото ми въображение? Не, не си. Истински си ти.
Ти вече си забравил...и аз ще забравя скоро. Но  аз знам, че ще се срещнем пак и ти отново ще преплиташ пръсти в моите.

 

До скоро.

Много ми е тъпо и скучно днес.

missing person

...

Did I mention that I feel fuckin' different? It's just like something had vaporized from my chest and  now there is more place so other exciting, upseting and beautiful things can lead this kingdom. I like it here, I'm enjoing the awqardness of the missunderstanding, the awful food, all the lovely hair I see everyday, the seeguls, the red bricks, the wet grass, all those light and misguided eyes. I despise it and adore it at the same time.

You see, I dream about freedom. My life is valuable, valuable but small. There must be something bigger for me, something vast, but invisible. I want to jump right into the heart of the storm and to taste from everything. I want to smoke, even thought i deteste it, I want to dance untill my body falls apart, I want to laugh untill i feel pain in my chest, I want to run until I leach in the air.

I feel different.