Лятно ми е, нищо, че вечер и комари виждат дъхът си. Мирише ми на любов, бели цветя, мед и топлата ти кожа. Небето е мое, полетът на птиците е мой, а утрото така да ме обича. Чувам как потрепваш щом усетиш дъхът ми в телефонната слушалка и очите ми стават на дъга. Искам вечно да е лято, а аз да се разтворя сред облаците и да се превърна в звезден прах, свързана завинаги със спомена за нежния ти глас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар