Плъх, плъха изяжда.

Живеем в свят, в който плъх, плъха изяжда. Всеки играе за себе си из тъмните тунели; не съществуват кланове, а съглашенията са възможни единствено при войната с по-силен враг. И после пак сам за себе си.
Лоялност, привързаност, помощ, съпричастие, честност, приятелство не съществуват.
Подхлъзнеш ли се да се довериш, ще се намериш в  прахта, дишащ отровните пари на измисленото им състезание. Състезание за измислен живот.


Вземат ли те за даденост- БЯГАЙ! Струва ли си нечие щастие толкова да зависи от друг човек? БЯГАЙ!

Липсва ми.

Липсва ми. Ах, как само ми липсва бялата му кожа и големите му зелени очи. Вече повече от седмица мина, а аз чак сега се усещам истинската липса. Паника! Средата на юли е, а след два месеца всичко ще бъде само история. Всичко ще е толкова далеч, аз ще съм далеч, той ще е далеч, времето ще е далеч и ще съм по-сама дори и от днес. Днес, когато е на час път от мен, а е толкова недостижим.
Ще ми липсват рошавите къдри.
Ще ми липсват глупавите ти шеги.
Ще ми липсват русите ти мигли.
Ще ми липсва дори дъхът ти.

Хора, улици и смотаност.

Май в такива моменти единственото смислено нещо, което мога да правя е да пиша, щом дори чалгата, нахлуваща през прозореца не ме смущава. Та карам си аз лятото, бутам една тежка и голяма кашкавалена пита, но все в кръг я въртя и дори не стигам до момента, в който най-накрая ще я опитам. Най-много да вземе да се равали, или да я изядат мишките.
Преди месец, два се молех да стане топло и дългите летни нощи да започнат. Сладкиши, целувки, дълги разходки, рязани тениски, филми, пясък, лунички, топли прегръдки, огън, маршмелоус, смях... or not. Май неподготвеността от лятото не идва само от мен. Работата е тм, че тези неща не ми носят никаква наслада когато съм сама. Тогава се губи целият смисъл в правенето на каквото и да е. Дните си минават, дори не ги различавам един от друг. Толкова много ме измиват, че започвам да се сливам с обзавеждането на стаята. Тягостно е и същевременно тъжно. Загубила съм апетит към живота, а само деветнайсегодишна. Не ме разбирайте погрешно, аз не се самосъжалявам, просто си разсъждавам, пишейки, като Сумире от "Спутник моя любов".
Та, няма да се преструвам, че хората са ми приятни, само за да не съм сама. It's just not me. Няма да ти се усмихна, щом не ми иде отвътре. Чао, отивам да си бутам кашкавалената пита.

Exaggerate???

Пулсираща зелена светлина се приближава към лицето ми, дразни очите ми. Искам да я уловя, протягам ръце, залитам и падам от страхотния си бял стол. Устните ми целуват пода и виждам през мигли как светлината вече е червена и яростно изчезва зад чашите за бяло вино.
Преувеличавам. След като премахнем всички невъзможни истини, то онова, което остане последно, колкото и да е абсурдно, трябва да се приеме за истината. Зеленото не е било зелено. а червено. Аз преувеличавам.
but I didn't...

Лятно ми е.

Лятно ми е, нищо, че вечер и комари виждат дъхът си. Мирише ми на любов, бели цветя, мед и топлата ти кожа. Небето е мое, полетът на птиците е мой,  а утрото така да ме обича. Чувам как потрепваш щом усетиш дъхът ми в телефонната слушалка и очите ми стават на дъга. Искам вечно да е лято, а аз да се разтворя сред облаците и да се превърна в звезден прах, свързана завинаги със спомена за нежния ти глас.

Best man.

 

 

 

 

 As I have mancioned earlier, summer came so unexpected. There is nothing better than a favourite movie during a boring day in the countryside. So here come the Gilmore girls, beautiful angels saving my life. There was this episode where Rorry had to be the best man and she was dressed in a lovely black suit. I felt so inspired, that I decided to make my own version. So what do you think?

xxxx

Smile and wave.

Единственото нещо, което мога да направя, because I'm too cool to care, е да се усмихна на глупостта ти, на нейната, на тяхната, на русата глупост и най-много на твоята. Събуждаш се и изпиваш чаша, от онова, което те потапя дълбоко в мъглата на собствената ти самозаблуда. Мислиш, че така е по-лесно, казваш си, че нищо няма значение. Всичко е временно, а ти си достатъчно силен, за да привличаш още временни неща. А свъщност така силно се страхуваш от истинската промяна. Онази промяна, която ще открадне душата ти и ще я накара да вижда истински.
Онова, от което бягаш е светлината на душата ти. Без вътрешна болка, тънката непрекъсната работа на съществуването ти е невъзможна. Това е като нагряващата се гореща спирала на крушката, която излъчва топлинна енергия. Отстрани лампичката изглежда красива, мека, дори кадифена и приятна на пипане. Но опитай се да я докоснеш и ще усетиш каква мощна вътрешна работа се осъществява под стъклената й обвивка. И ще те заболи..
Това, от което бягаш е смисъла на самия живот, с всичките му трудности, проблеми, моменти на разочарования и триумф, колебания, настроения, болка, радост, усмивки. Тъжно ми е за теб.