четвъртък, 5 април 2012 г.

Моето утре

Събуждам се в белите си чаршафи, а косата ми влиза в очите. Махам я с ръка и слънцето ме близва по носа с лъчите си. Усмихвам се широко и притварям очи отново, а когато ги отварям виждам светлинки от прашинките в миглите ми. Протягам се и някак си се търкулвам от леглото и се отправям бавно с тромава стъпка към кухнята. Сядам на стола и си тананикам онази песен, после си наливам чаша портокалов сок и отпивам жадно. Чувам входната врата, стъпки, стъпки. Виждам усмихнатото му лице и денят ми започва.
- Още ли не си готова?
А аз се усмихвам глупаво само по една бяла развлечена тениска, без да казвам нищо и той ме целува с меките си устни. Носи ми закуска- любимите ми кроасани. Очите му толкова спокойни и сини ме гледат, после ме прегръща, аз му казвам, че ми е липсвал и отпивам от ароматът му. I'm addicted to mornings. Обличам се и двамата тръгваме към метрото- той нарамил китарата си на рамо, а аз онзи огромен скицник и кутията с моливи и бои. И все пак се държим за ръце, потънали в разговор за онази песен от снощи.
Добро утро, Лондон! И днес е слънчево.