Много ми е тъпо и скучно днес.

missing person

...

Did I mention that I feel fuckin' different? It's just like something had vaporized from my chest and  now there is more place so other exciting, upseting and beautiful things can lead this kingdom. I like it here, I'm enjoing the awqardness of the missunderstanding, the awful food, all the lovely hair I see everyday, the seeguls, the red bricks, the wet grass, all those light and misguided eyes. I despise it and adore it at the same time.

You see, I dream about freedom. My life is valuable, valuable but small. There must be something bigger for me, something vast, but invisible. I want to jump right into the heart of the storm and to taste from everything. I want to smoke, even thought i deteste it, I want to dance untill my body falls apart, I want to laugh untill i feel pain in my chest, I want to run until I leach in the air.

I feel different.

Inspirations.

I wanted to make a "wish list" of things that I want to buy in the futute, but instead I decided just to show you a few things that have been quite inspirational to me lately. Enjoy!

Bright make up

Button up shirt and lace

and again those lovely shoes in white

 

I've been trying to find a pair of boots like this, but  unsuccessfully. Preppy gets pretty, especially with this sheer framework.

 

Leapard! That's my new favourite word, seriously leaopard has gone from hated to adored now, especially when it's mached with a red lipstick. And those little stars under the eyes are just superb!

Why I never use my scarves? Why? It's so playful and charming when people icorporate messy hair with a scarf. On the other side it could be quite femininee at the same time.

 

Massive neckleces make the simple outfit not that boring and always give a touch of class.

love me tender, love me true.

New morning.

I don't know what fascinates me more about the mornings- the fact that breakfast is my favourite meal of the day, people are so much nicer and cute in the morning, or just that it brings new begining and it's irreplacable when  the sun is the first one who touches your lashes. This is my favourite time of the day!

I'm oficially in England now and It's hard to say if I like it or not. The first two days were a nightmare, while now I'm cmpletely indifferent about my situation here. Anyway, it will last only until I see London, and I'm planning on visiting my friend Cveti there in  a few weeks. Unbelievable it is the weather! When I first came here I was freezing and the whole sky was cover with clouds, just like somebody had put a lid over our heads. Now... it's almost 30 degrees and I take a shower two times a day :D

Anyway... the food here is awful, but I'm sure that it just takes time to find the thigs that u need and are actually good. Everyone here think only of parties, while I worry about my course, because i have to work really hard, and about the fact that i desperately need a job, but i may not get a license soon...

Independence.

This word has been like a cult for me for sooo long, but it's meaning increased a lot lately. No threats, no worries, not being made to feel guilty. I  know the day when I'll be a legal member of the Independence is really close, and I know that it will be very difficult to cary this crown, but it could give me so much pleasure and satisfaction, that every effort is justified. Hurry up, hurry my darling Independence!

бля

- Там от където идвам няма лоши миризми. Също така не живея на тази планета.
- Когато се прибирам вечер по тясната пътечка, през двора на Петя и през нашия фасул, винаги, ама винаги ходя на зиг-заг, като качвам единия крак върху другия. Петя ме изчаква докато стигна светлата част от нашия двор. През деня си ходя нормално
- Когато гледам  The Runaways  и друг подобен филм се чувствам особено badass и много ми се иска да запаля цигара, да съм с тъмен грим, да се разхождам из тъмното, защото съм  invincible!
- Изглеждам тиха, но съм  TOUGH  и не се давам. Няма да те оставя да стоиш на пътя ми.
- Мога да летя. Да, на сън, но това ми е като специално умение, когато заспя. Mного съм добра и  скоро гравитацията тук няма да ми е проблем.
мързи ме...вече....

sandy

How about a wedding?

 

 

How about remarring the person who have shared with you 50 years of joy and sadness? How about saying 'YES' again to the one you truly love? How about thinking of еternity. Yeah, forever is long time, but who cares.

xxx

Какво всъщност е успехът?

Всеки ден виждаме преуспели хора с красиви усмивки, махащи доволно от кориците на списанията, или от някое лъскаво телевизионно предаване. Всеки ден си пожелаваме нова кола, повишение в работата, скъп часовник, или почивка на някое слънчево кътче със златен пясък. Всеки ден си пожелаваме истински да успеем, за да намери душата ни пристан и доволно до отплаваме към красивия залез. Но повечето от нас не се замислят за истинската същност на успехът, дали наистина е нещо, което се вижда с очите, или се намира в кредитната ни карта, или е нещо много по-голямо, нещо неизмеримо.

  Прекарваме цели дванадесет години в училище в мързелуване, зубрене, оправдаване, състезаване, учене и разбира се в борене за добър и престижен университет, който се предполага, че държи ключа към успеха. Ръждивата истина е, че след като на дванадесетата година ни изритат от училище ние сме по-безпомощни и объркани, от която и да е друга фаза  от живота си, а всички така да искаме да преуспеем. Младостта е чиста и крехка като водна лилия, току-що пукнала се в студеното езеро на реалността. Все още неопетнена от алчните лапи на материализмът и властта. Да се върнем назад във времето, когато ни задаваха въпроса „А ти какъв искаш да станеш като пораснеш?” и ние без колебание отвръщахме актриса, космонавт, русалка, готвач, шеф на водопад, художник и преброител на звезди. Сега нека се замислим за момчето, което иска да учи танцово изкуство в Лондонския Университет, но родителите му го „убедиха” че маркетингът и макроикономиката ще му донесат ИСТИНСКИ УСПЕХ. Дали? Успехът не се крие в подчинението, а в правото на собствен избор, правото на собствени грешки и в правото на лична победа.  А ти каква искаше да станеш като пораснеш? 

  Ако погледнеш в речника срещу думата „успех” ще откриеш „постигане на цел, сполука, слава”, но истината е, че значението на тази дума е разтегливо и необхватно, все едно да искаме да сложим граници на битието. Едно е сигурно, успехът е свързан с удовлетворяването на някаква потребност. Адам Браун създава организацията „Pencil of promise”,  когато веднъж в Индия пита едно просещо момче: „Ако можеше да имаш каквото и да е какво щеше да е то?” и момчето отвръща: „Химикал”. В такива моменти си струва да се запитаме „Дали наистина имам нужда от нов по-голям апартамент в хубав квартал?”. Успехът има много лица, но едно от тях несъмнено е подаването на ръка, запалването на усмивка у нечие посърнало лице, добротворство без очакване на нищо в замяна, чиста форма на благородство. Мнозина смятат, че нещастието, бедността, просията и мизерията са дело на личен избор, липса на воля и други умения, но ако ти изпаднеш в беда и аз съм единствената, която може да ти помогне, вече всичко е различно. Понякога сме твърде заети да съдим другите вместо да им подадем ръка. Понякога трябва да забравяме за себе си за минута, две и истински да се огледаме наоколо.

  Човекът е създаден крехък, колебаещ се, грешен, завистлив, алчен, често жесток, но и много много уязвим. Единствено любовта във всичките си форми притежава онова уникално свойство да лекува, да преобразява, да създава топлина и доброта и истински да осмисля всичко. Успехът не значи нищо, ако не е споделен с любимо същество, а и любовта сама по себе си е знак за успех. Обичта на семейството, приятелите, внуците и на любимия е нещо крехко, което се гради години, печели се с много усилия и компромиси, но пък носи необятно удовлетворение и запълва празнините. Чувството на цялостност и значимост е крачка напред към себепознанието и себеприемането.

  Насладата от живота, онзи бурен апетит към това да живееш и да вкусваш от всичко, никога да не казваш „не”, звучи тъй безгрижно. Ще си кажеш „Трябва ми само малко свободно време и пълен портфейл и ще видиш тогава каква съм фурия!”. Само че нещата съвсем не стоят така. За да успееш да живееш без граници и да намериш щастието, не се искат точно пари и време. Всичко идва от самите нас, от собствената ни нагласа към света, вярата в постигането на непостижимото и жадното впускане в непознатото. Най-лесното, което можем да направим, за да приспим съвестта на собствения си неуспех от ненамереното щастие, е да си намираме глупави оправдания. Животът е ценен дар, чийто капацитет трябва да се използва докрай и чиито лимити трябва да се тестват непрекъснато. Щастието от това да живеем своя живот и да градим собствената си съдба и да познаваме собствените си мечти е най-големият успех.

   Да намериш онова, което те прави истински щастлив си заслужава аплодисментите. Да имаш големи мечти, но все още да не знаеш как да ги осъществиш си е съвсем в реда на нещата. В човешката ни същност е винаги да преследваме нещо, да се опитваме да докоснем облаците и да тичаме след невидими пеперуди, понесени от топли ветрове с морски мирис. След всяка планина идва следваща. Би било неестествено, ако успехът се криеше в осъществяването само на една мечта. Любопитството и стремежът винаги да надскачаме себе си ни поддържат истински живи и будни. В „Крадецът на време” от Тери Пратчет един от героите успява да изобрети  механизъм на абсолютно точен часовник, който не извършва никакво закъснение. Без да съзнава, че това ще сложи край на часовникарството и неговият занаят няма да е нужен никому повече, чрез направата му той слага и край на времето като цяло и всичко потъва в несъществуване. Вярвам, че осъществяването на всички мечти няма да доведе до истински успех, а само ще обезсмисли човешкото съществуване. Точно затова ние сме такива каквито сме -   любопитни, вечно търсещи нещо и по малко алчни.

   Дори и да не успях да отговоря на въпроса какво всъщност е успехът, със сигурност знам, че той се крие навсякъде - в усмивката на малката ми сестричка, в най-накрая  довършения ремонт на новата спалня, в кутията  бонбони от Него, в успешно приготвените мъфини, в новозасятото борче, навсякъде около мен.

Важно е сами да правим изборите си и да следваме онова, което кара сърцето ни да се усмихва, онова, което ни кара да сме истински щастливи, нашето собствено, странно разбиране за успех.

The limit does not exist

Pictures, pictures in my head. Music in my blood and I can see it. It's like a waterfall in slow motion. The limit does not exist, the red light either.

It's all written on my face, you just have to really see me. Listen to my muted  lips. Save me.

 

How we muffin.

 It is a rainy thursday afternoon and somehow everything reminds me that I am such a melancholic blue person. Even the gray clouds want to be friends with me, but I don't really like them. Oh, and the music, oh the music is perfect. Only the sound of my good, old blues can make me feel at home, and less lone for a while. A few days ago, I was so tursty for some pooring rain, and some real gray, while now I feel like this whole wilderness shackles me and it's hard for me to escape.

Let's say that those muffins are pretty much the only thing I'll remember my friends with this summer.

Pop of colour.

I't looks like unwardly blue has become a dominating colour in my closet. However I wouldn't let that bother me that's why I finally managed to use the colour blocking tool :D This lovely blue dress i bought from Zara and it's funny that I actually change the front and the back sometimes, depending on my mood.
I think this look is just perfect for a date (even if you are going to Mcdonald's :D)

 

 

 

Many appearances, one camera.

As I have promised you the surprise is here. Meeting different points of view of people caming from different places, people with differen backgrounds, people of different ages, people with different experience is always exciting and useful. So I tought it will be great if I do something that incorprorate meeting people, talking with them about their life and the way they see their own style. I called this project "Many appearances, one camera" and the first person giving me an interview was my dear friend Radina. Now I'm gonna let you see what it is about by youself.

Pin-up waves

 

 

 

 

 

 

 I had a visit by my dear friend Radina and we spent a few lovely days laughing, watching movies and talking about everything. Of course there was enough time to fulfill my project "Many appearances one camera" and I am really satisfied by the result and all the beautiful moments I managed to capture. As you can see Radina is one absolutely stunning girl and she was so kind to let me be her stylist. This pin up look is very ladylike, because of the wavy hair and the fairy blouse, and quite playful at the same time, beacase of the vivid pink lipstick.

I have one little surprise for you, but you are gonna have to wait till the next post .

Loads of love, Dessy

Rosses and chocolate kisses.

I finally got the chance to go out on a day light and show the sun that I'm still breating. However, the heat is heat, so there is nothing better than an icecream and some trifting! 

This girly dress you see, I bought from Zara Outlet, and I find it really cute and playful at the same time. It has a bare skin circle on the back and the neck line looks beautiful. The handmade flower ring is a pure treasure which I found when I was passing through Bratislava.

xxxx, Dessy

Смотанячество.

Трудно е да съм позитивна. Баячка. I Fuckin' hate those people who think that the Universe spins around them. За тях времето не съществува. Ще те оставят да ги чакаш часове в пустинята, без дори да се обадят, а после нагло ще крещят "Имам си проблеми! Ще накарам някой да ме закара!", правейки се на жертви за ПОРЕДЕН път. And I'm like BITCH PLEASE!  Мда...тези хора винаги имат проблеми. Драмата от целия свят е събрана на едно място и напоена в дрехите им. Тя е като храна за душите им, иначе не могат да виреят. Просто е по-лесно и е идеално оправданаие. За всеки път. И ще те разиграват до края на света, до винаги...или поне докато не им отрежеш крилцата.
Когато прочетеш това може да се цупиш колкото искаш. Аз поне мога да говоря за ТВОЯ проблем, без да си търся оправдание.

Порасни, тогава може пак да се чуем ;)

I promise!

Обещавам да не говоря лоши неща за хората (поне много рядко), особено ако не ги познавам.
Обещавам да не обиждам на "гейско".
Обещавам да съм малко по-неапатична.
Обещавам да започна да готвя солени неща и да записвам рецепти.
Обешавам да се усмихвам 100 пъти повече.
Обещавам да съм по-малко педантична и да не подреждам след другите.
Обещавам си супер плосък корем :D yeah
Обещавам да се забавлявам повече!

New in!

Second hand stores could be real treasures in moneyless days. Here in the countryside we don't really dispose with many shops, as you might guess, but I got into one little second hand store, where I found exactly what I was looking for.
Here ary my new purchases :)

This one soo 80's that I can't wait to pair it with tights and plastic yearrings. The loveliest thing about this shirt is not only the colourful print, but the one sholder option it has.

 

Another croped shirt, which unfortunately is a little too big for me.

 

The oversized clothes have been on the market for so long, but now as you have probably noticed there has been particular atention on those type of oversized shirt- the boyfriend one. The white colour makes it even more multifunctional and the material it's made of is perfect for the season.

 

Here you can see me acting like Tom Cruise, haha!

David Bowie- Let's dance

 

White vision.

I have always liked these femine fairy looks of girls with flowers in their hair, white dresses, somewhere in the middle of nowhere. My breath freezes everytime I even imagine this true pristine purity of colours and shapes. My sister somehow agreed to take a part at the photoshoot, and I'm soo excited to show you the final result! It is a blur mixture of light, flowers and one absolutely beautiful vintage nightdress.
hope you like it
xxxx