Stripes and cherries.

A week ago, I went downtown with my sister to buy some cherries and she took a few pictures of me. I'm obsessed with stripes, so I borrowed my mom's tank and here I am.

What He cooks for me.

fish from a can, toasted bread + yellow cheese + bulgarian lutenitza + oregano

a cake made with yogurt, cookies and strawberies

Tempting young night.

Студено е, а юли поглежда зловещо зад другата седмица. Нелуничавото лице на небето кротко обгръща тихите къщурки на заспалия вече кратер. Сестра ми сънува до мен, без да напоня за себе си. Сама съм, но не съм самотна. Странна съм, но не съм непозната. Мисля за него, но не ми липсва.
Раничката на дланта ми вече е почти изсъхнала и съвсем скоро ще мога да пляскам отново с ръце. Съвсем скоро отново ще  мога да пляскам с криле. Бели, здрави, широки, недосегаеми, силни криле.

Тъмно е и все още е студено, а на мен все още не ми се самотно. Е, може би малко, направо пренебрежимо. Блаженството от това да съм у дома измества всичко. Осъзнавам колко голяма е вероятността нищо тук да не бъде по-бяло, по- живо, по-цветно, по-топло, по-мило, по-искрено и по-искащо ме. Страхувам се, че моментът, в който мигна всичко ще изчезне. И му се наслаждавам. Малко по- пасивно от колкото бих искала, но го правя. Истински се наслаждавам.
Стените вкъщи винаги са били бели, докато миналата година най-накрая бяха променени. Бяха бели и преди 13 години. Едва ли някога ще забравя белите стени на рожденния ми ден. Мама носеше кафевият си летен костюм, който така упорите търсех преди няколко дни, а тати синята си риза. Мама носеше русата си коса на високо вързана опашка, а тати все още не беше започнал да оплешивява. Сестра ми все така сладка и все така сърдита не казваше нищо с големите си бузи. Не помня себе си, макар че се чувствах център на всичко и искрено обичах всички. На 7 години бях убедена в едно. Децата порасват точно на рожденните си дни. Да! Всички ставаме по-високи на рожденните си дни. И още по-важно- последният етаж е първият. Странно разбиране за височина и мярка, ха?!

едно от сладките създания на Маца Баева

I'd love to kill myself with a spoon or something . Just press it fast, cause it might be too late in a few minutes. I think the mother monster will behead me. Now. That's for tonight, dear readers. Keep your fingers crossed and if I am alive tomorrow I will blog again.

xxx

There is something quite fascinating about children. Nineteen years old friend of mine spends 80% of her summer time "playing" with 10 years old kids. Yesterday I went to see her, because she wanted me too meet her new friends. I couldn't hide my smile even for a minute. She said that the time she spends with them is the only time she feels really happy and satisfied. They didn't have any problems, any worries, and it was nice to listen the funny thing they say. She was absolutley hones when saying that, moreover I got the possibility to feel it by myself.
There was this little girl called Gabi that I had particular interest in. She was so lively and unstopable that I couldn't believe that there was any possibility for someone to be so energetic. Lying and betraying did not really exissted in their world. You see these children, looking at you with their wide cristal eyes, and they expect you to tell them the truth. Every single word you say goes deep in their hearts and souls and it actually means everything. Give them a smile and they will love you trully as a best friend should be love.

It is quite soon and scary for me to have children at that age, but it is absolute plesure to look at them. There might be people that won't undrestand my good frined who spends her summer time with the 10 years old on the street, playing with them, but I do understand her. I trully do.

Gabi      

                                                                          Gabi

                                                       Me and my new little friend

Ако чуя още веднъж "..все едно са на хотел.." ще повърна върху грозното й, тъжно, мазно, лицемерно, противно лице.

Summer.

Всичко ще ликува

Промяната е близо. Усещам я във въздуха, в сънищата, в облаците, в кучетата по улиците, в най-малките глухарчета, в бръжденето около ушите ми и в премрежването на очите ми, усещам я дори в дъжда, който все го няма. Когато е тук всичко ще ликува. Толкова ще е красиво, че ще ме боли. Някои няма да могат да го понесат и ще се откажат, тъй като слънцето ще им се стори прекалено парещето. Когато напълня дробовете си с въздух, знам ще стана толкова лека, че  тръстиката ще ми завиди. Без рицари, търсещи бели камъни в тъмната вечер, без пагубно гонене на лъжата, без безплодно блъскане в измислени гатанки. Чиста, бяла, мека светлина право от гърдите, право към звездите. Invincible. Invincible. Invincible. И всичко ще ликува.