събота, 21 януари 2012 г.

Ти не знаеш.

Ти не знаеш, но аз ти се усмихвам. И на зелените ти очи се усмихвам и на хвърчащата ти руса коса и на хубавите ти обувки. Усмихвам се на силния ти глас и на бялата ти кожа и на онова дивото, дивото в очите ти. Но най-много се усмихвам на пръстите ти- преплиташ ги в моите и аз съм твоя. За един миг, само за един. И нищо друго няма значение, всички са сенки, а музиката вече не я чуваме.
Ти сигурно не помниш. А аз се питам, не си ли просто плод на измъченото ми въображение? Не, не си. Истински си ти.
Ти вече си забравил...и аз ще забравя скоро. Но  аз знам, че ще се срещнем пак и ти отново ще преплиташ пръсти в моите.

До скоро.

Няма коментари:

Публикуване на коментар