12 и 15, събота вечер. На вън вали тихо, а аз искам да вали силно, за да го чувам. Всички говорят за снега тази вечер, но ние си нямаме, а аз искам само дъжда да чувам. Светлините от улицата срещу прозореца ми и отвъд релсите винаги са ме вдъхновявали късно вечер.
Ще си представя, че не е вечер. Лежа на леглото и косата ми е още влажна. защото съм си взела душ. Лежа на леглото със затворени очи и слънцето свети право в лицето ми и стига до лактите, разнасяйки топлината си по цялото ми тяло. Лежа на леглото и чувам стъпките на котето и тихото му мъркане. Всичко е спокойно и всичко е наред. Снегът в България се е стопил, а нашите не са имали по-успешни работни дни, усмихват се един на друг и вечерят заедно, а баба е работила цял ден в градината. Аз съм далеч от тях, но знам, че всичко е наред и спокойно се радвам на топлото слънце. Лежа на леглото и си мисля за теб. А да си мисля за теб е като да хапвам варени круши със захарен сироп и канела. Ти ще дойдеш и ще ме вземеш за уикенда. Аз ще се цупя, че караш много бързо, но после ще пуснат любимата ми песен по радиото и ще започна да пея а ти ще се усмихваш. После ще заспя на седалката, а ти ще прокараш пръсти през косата ми и отново ще се усмихнеш.
Ще ме хванеш за ръка.
Вече може да се стъмва...
Няма коментари:
Публикуване на коментар