вторник, 6 септември 2011 г.

Какво всъщност е успехът?


Всеки ден виждаме преуспели хора с красиви усмивки, махащи доволно от кориците на списанията, или от някое лъскаво телевизионно предаване. Всеки ден си пожелаваме нова кола, повишение в работата, скъп часовник, или почивка на някое слънчево кътче със златен пясък. Всеки ден си пожелаваме истински да успеем, за да намери душата ни пристан и доволно до отплаваме към красивия залез. Но повечето от нас не се замислят за истинската същност на успехът, дали наистина е нещо, което се вижда с очите, или се намира в кредитната ни карта, или е нещо много по-голямо, нещо неизмеримо.
  Прекарваме цели дванадесет години в училище в мързелуване, зубрене, оправдаване, състезаване, учене и разбира се в борене за добър и престижен университет, който се предполага, че държи ключа към успеха. Ръждивата истина е, че след като на дванадесетата година ни изритат от училище ние сме по-безпомощни и объркани, от която и да е друга фаза  от живота си, а всички така да искаме да преуспеем. Младостта е чиста и крехка като водна лилия, току-що пукнала се в студеното езеро на реалността. Все още неопетнена от алчните лапи на материализмът и властта. Да се върнем назад във времето, когато ни задаваха въпроса „А ти какъв искаш да станеш като пораснеш?” и ние без колебание отвръщахме актриса, космонавт, русалка, готвач, шеф на водопад, художник и преброител на звезди. Сега нека се замислим за момчето, което иска да учи танцово изкуство в Лондонския Университет, но родителите му го „убедиха” че маркетингът и макроикономиката ще му донесат ИСТИНСКИ УСПЕХ. Дали? Успехът не се крие в подчинението, а в правото на собствен избор, правото на собствени грешки и в правото на лична победа.  А ти каква искаше да станеш като пораснеш? 
  Ако погледнеш в речника срещу думата „успех” ще откриеш „постигане на цел, сполука, слава”, но истината е, че значението на тази дума е разтегливо и необхватно, все едно да искаме да сложим граници на битието. Едно е сигурно, успехът е свързан с удовлетворяването на някаква потребност. Адам Браун създава организацията „Pencil of promise”,  когато веднъж в Индия пита едно просещо момче: „Ако можеше да имаш каквото и да е какво щеше да е то?” и момчето отвръща: „Химикал”. В такива моменти си струва да се запитаме „Дали наистина имам нужда от нов по-голям апартамент в хубав квартал?”. Успехът има много лица, но едно от тях несъмнено е подаването на ръка, запалването на усмивка у нечие посърнало лице, добротворство без очакване на нищо в замяна, чиста форма на благородство. Мнозина смятат, че нещастието, бедността, просията и мизерията са дело на личен избор, липса на воля и други умения, но ако ти изпаднеш в беда и аз съм единствената, която може да ти помогне, вече всичко е различно. Понякога сме твърде заети да съдим другите вместо да им подадем ръка. Понякога трябва да забравяме за себе си за минута, две и истински да се огледаме наоколо.
  Човекът е създаден крехък, колебаещ се, грешен, завистлив, алчен, често жесток, но и много много уязвим. Единствено любовта във всичките си форми притежава онова уникално свойство да лекува, да преобразява, да създава топлина и доброта и истински да осмисля всичко. Успехът не значи нищо, ако не е споделен с любимо същество, а и любовта сама по себе си е знак за успех. Обичта на семейството, приятелите, внуците и на любимия е нещо крехко, което се гради години, печели се с много усилия и компромиси, но пък носи необятно удовлетворение и запълва празнините. Чувството на цялостност и значимост е крачка напред към себепознанието и себеприемането.
  Насладата от живота, онзи бурен апетит към това да живееш и да вкусваш от всичко, никога да не казваш „не”, звучи тъй безгрижно. Ще си кажеш „Трябва ми само малко свободно време и пълен портфейл и ще видиш тогава каква съм фурия!”. Само че нещата съвсем не стоят така. За да успееш да живееш без граници и да намериш щастието, не се искат точно пари и време. Всичко идва от самите нас, от собствената ни нагласа към света, вярата в постигането на непостижимото и жадното впускане в непознатото. Най-лесното, което можем да направим, за да приспим съвестта на собствения си неуспех от ненамереното щастие, е да си намираме глупави оправдания. Животът е ценен дар, чийто капацитет трябва да се използва докрай и чиито лимити трябва да се тестват непрекъснато. Щастието от това да живеем своя живот и да градим собствената си съдба и да познаваме собствените си мечти е най-големият успех.
   Да намериш онова, което те прави истински щастлив си заслужава аплодисментите. Да имаш големи мечти, но все още да не знаеш как да ги осъществиш си е съвсем в реда на нещата. В човешката ни същност е винаги да преследваме нещо, да се опитваме да докоснем облаците и да тичаме след невидими пеперуди, понесени от топли ветрове с морски мирис. След всяка планина идва следваща. Би било неестествено, ако успехът се криеше в осъществяването само на една мечта. Любопитството и стремежът винаги да надскачаме себе си ни поддържат истински живи и будни. В „Крадецът на време” от Тери Пратчет един от героите успява да изобрети  механизъм на абсолютно точен часовник, който не извършва никакво закъснение. Без да съзнава, че това ще сложи край на часовникарството и неговият занаят няма да е нужен никому повече, чрез направата му той слага и край на времето като цяло и всичко потъва в несъществуване. Вярвам, че осъществяването на всички мечти няма да доведе до истински успех, а само ще обезсмисли човешкото съществуване. Точно затова ние сме такива каквито сме -   любопитни, вечно търсещи нещо и по малко алчни.
   Дори и да не успях да отговоря на въпроса какво всъщност е успехът, със сигурност знам, че той се крие навсякъде - в усмивката на малката ми сестричка, в най-накрая  довършения ремонт на новата спалня, в кутията  бонбони от Него, в успешно приготвените мъфини, в новозасятото борче, навсякъде около мен.
Важно е сами да правим изборите си и да следваме онова, което кара сърцето ни да се усмихва, онова, което ни кара да сме истински щастливи, нашето собствено, странно разбиране за успех.

1 коментар: