събота, 16 юли 2011 г.

Липсва ми.

Липсва ми. Ах, как само ми липсва бялата му кожа и големите му зелени очи. Вече повече от седмица мина, а аз чак сега се усещам истинската липса. Паника! Средата на юли е, а след два месеца всичко ще бъде само история. Всичко ще е толкова далеч, аз ще съм далеч, той ще е далеч, времето ще е далеч и ще съм по-сама дори и от днес. Днес, когато е на час път от мен, а е толкова недостижим.
Ще ми липсват рошавите къдри.
Ще ми липсват глупавите ти шеги.
Ще ми липсват русите ти мигли.
Ще ми липсва дори дъхът ти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар