неделя, 3 юли 2011 г.

Smile and wave.

Единственото нещо, което мога да направя, because I'm too cool to care, е да се усмихна на глупостта ти, на нейната, на тяхната, на русата глупост и най-много на твоята. Събуждаш се и изпиваш чаша, от онова, което те потапя дълбоко в мъглата на собствената ти самозаблуда. Мислиш, че така е по-лесно, казваш си, че нищо няма значение. Всичко е временно, а ти си достатъчно силен, за да привличаш още временни неща. А свъщност така силно се страхуваш от истинската промяна. Онази промяна, която ще открадне душата ти и ще я накара да вижда истински.
Онова, от което бягаш е светлината на душата ти. Без вътрешна болка, тънката непрекъсната работа на съществуването ти е невъзможна. Това е като нагряващата се гореща спирала на крушката, която излъчва топлинна енергия. Отстрани лампичката изглежда красива, мека, дори кадифена и приятна на пипане. Но опитай се да я докоснеш и ще усетиш каква мощна вътрешна работа се осъществява под стъклената й обвивка. И ще те заболи..
Това, от което бягаш е смисъла на самия живот, с всичките му трудности, проблеми, моменти на разочарования и триумф, колебания, настроения, болка, радост, усмивки. Тъжно ми е за теб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар